Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
13.03 01:06 - Араповски манастир “Св. Неделя” - село Златовръх
Автор: nelipetrova86 Категория: Регионални   
Прочетен: 325 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Араповският манастир “Св. Неделя” се намира на около 1 км североизточно от село Златовръх (някога наричано Арапово) и на 8 км източно от град Асеновград. Разположен е насред полето, разстилащо се пред северните склонове на Родопа планина. Манастирът е един от малкото новоосновани през Възраждането, без преди това на негово място да е имало по-стар християнски култов паметник. История: Първоначално манастирът възниква като обикновено монашеско общежитие (скит) в близост до древно аязмо - свещен извор. Изграждането му е започнато около 1856 г. от йеромонах Софроний, игумен по това време на Мулдавския манастир, а впоследствие и на Араповския. За строителството на манастира пари не са щадени и е поканен видният майстор Стою от с. Югово. За прототип в архитектурата на манастира е използвана тази на Горноводенския манастир. До 1863 г. се оформя като цялостен манастирски комплекс. Това духовно средище е изградено с дарения на родолюбиви българи с цел да се противопостави на асимилаторската политика на гръцката Цариградска патриаршия. Впоследствие успява да се обособи в истинска крепост на българщината в Асеновградско, където голяма част от населението е било от гъркомани. Има и няколко легенди за възникването на обителта, като най-популярната е тази за Арап бей и любимата му ханъма, на която заболели очите. В търсене на всевъзможни лекове, един ратай от с. Арапово му казал, че до неговото село има изворче с лековита вода, което ще помогне на ханъмата му. Арап бей завел жената, измил очите й с лековитата вода и ханъмата оздравяла. В знак на благодарност беят разрешил на местното население да изгради свое светилище, което днес е именно манастирския комплекс „Св. Неделя“. Манастирът е тясно свързан с просветната и революционната дейност в този край. През 1859 г. тук е основано новобългарско училище с около стотина ученици, а през 1868 г. е открито и училище за свещеници. В историята на Араповския манастир ярко се откроява името на Ангел войвода (1812 – 1862/65) - един от най-големите закрилници на безправното българско население в този край. Знае се, че Ангел войвода е един от пазителите на обителта. С негова помощ и средства е съградена кулата в манастира, която и досега се нарича "Кулата на Ангел войвода". До наши дни са съхранени няколко легенди, разправящи за пребиваването на войводата в манастира. Според една от тях, след като Араповският манастир бил вече напълно завършен, през 1861 г на празника на манастира - „Св. Неделя“ (7 юли) игуменът поканил и някои от местните турски големци: конушкият кърсердарин Али ага, Куно валията, както и пловдивският виден първенец Челеби Павлаки. По това време прочутият Ангел войвода се намирал в района на родното си село Новаково и решил да посети събора. Няма сведение дали не е бил поканен от игумена или това е станало по негова инициатива, но на 7 юли Ангел войвода се озовал с част от дружината си в манастира "Св. Неделя". Тогава той не само че участва в тържеството на храмовия празник, но се присъединил към официалните гости и си похапнал с тях от приготвените печени агнета. В записки от известния летописец Атанас Маринов научаваме следното: ".... знае се, че Ангел войвода е бил жив през 1862 година. Турските кърсердари в Хасково и Пловдивско не го преследвали от страх, та затова че веднъж на сбора на Араповския манастир "Св. Неделя" на 7 юли 1861 година яли печено агне". През 1871-1872 г. Араповският манастир е едно от многобройните убежища на дякона Левски. Известно е че един от зографите на манастирския храм - зограф Георги Данчов е бил негов верен съратник. По време на Априлското въстание в Араповския манастир е пребивавала майката на Иван Вазов със своите деца. През Руско-турската освободителна война (1877 – 1878г.), обителта е опожарена от отстъпващите турски войски, но впоследствие наново възстановена. Манастирът сериозно пострадва при голямото Чирпанско земетресение през 1928 г., но впоследствие е възстановен. Първи игумен на Араповския манастир е йеромонах Гервасий Левкийски. В двора на обителта почиват тленните останки и на игумените: йеромонах Викентий от Пловдив, архимандрит Николай, архимандрит Киприян (с най-дълъг стаж - служил от 1938 г. до 1978 г.); след това йеромонах Йосиф и от 1999 г. е ръкоположен младият йеромонах Киприян. Днес манастирът е действащ мъжки. Архитектура и живопис: В архитектурно отношение Араповският манастир представлява комплекс от жилищни и стопански сгради, кула, съборна църква и параклис с аязмо. Обширният манастирски двор е ограден от всички страни с високи каменни зидове и сгради. Днес запазено и възстановено в оригиналния му вид е само западното крило от манастирския комплекс. Жилищните сгради са строени в многообразни архитектурни обеми и форми, така че се е получило силно раздвижване на вътрешната фасада. Особен интерес представлява, намиращата се в южната част на манастирския двор, триетажна жилищна кула – Ангеловата кула. Първите два етажа на сградата са зидани с камък и са с тесни и високи прозорчета, приспособени за бойници. Горният етаж е със силно издадени в околовръст еркери. Съборният храм „Св. Неделя” се намира в центъра на манастирския двор. Издигнат е в 1859 г., като негов строител е първомайстор Стою. По тип църквата напомня съборния храм на Бачковския манастир. Тя е триконхална с централен купол, стъпил върху четири колони и издигнат високо над покрива с шестостенен барабан. Междурамията на кръста са засводени, засводени са и останалите части на покритието. Към наоса има плитък притвор, а пред двата странични входа – северния и южния аркадни портици. Градежът на църквата е масивен. Каменната зидария е много старателно изпълнена, покривните плоскости са раздвижено начупени и допринасят за добрата външна архитектура на храма. Външните му стени са гладко облицовани с бигор и богато разчленени с конхи, прозоречни ниши и декоративни арки. Вътрешността на църковната сграда е изцяло изписана, като силно впечатление правят стенописите с патриотична тематика и звучене. Ако се съди по стиловите и колоритни особености, тя е дело на четирима зографа. По-голяма част от стенописа е работа на Алекси Атанасов от Станимака и неговият ученик - начинаещият по онова време зограф Георги Данчов. Основно изписването е завършено в 1864 г. от Георги Данчов – Зографина. В олтарната абсида е запазен надпис: "1864, 19 юни, зографа Георгий". Стенописната украса в манастирската църква покрива изцяло стените ѝ, сводовете, купола, певниците и предверието, като илюстрира живота и страданияата на Иисус Христос, Богородица, на патрона на манастира – Св. Неделя. Срещат се сюжети из живота на Св. Йоан Кръстител, Св. Параскева и др. Даровитият живописец, ръководен от искреното си родолюбиво чувство, за първи път в историята на българската монументална живопис, изписва в цял цикъл от десет последователни теми живота и делото на славянските просветители Кирил и Методий. Сцената "Св. Цар Борис се кръщава от Методий" е характерна за Зографа. Последната картина от цикъла е сцена на смъртта и погребението на двамата Солунски братя. В първия регистър на южната и западната стена са представени стенописните образи на редица български духовни дейци и просветители, канонизирани от Българската църква за светци, това са: Евтимий и Йоаким Търновски, Марко, епископ Преславски, Теофилакт Търновски, Иларион Мъгленски, Онуфрий Габровски и др. Не по-малък интерес представлява и вторият цъкъл от десет сцени из живота на Св. Иван Рилски. В храма е запазена немалко стенопис с чисто битови елементи, подчертано е основното занятие на населението от този край, предадена е околната манастирска природа. Всички надписи са на български език. В северният певник двуредов надпис свидетелствува, че дарители за изписване на черквата са родолюбиви българи и от Чирпан. С характерните за епохата стилови особености и иконография, с тематиката си, стенописите в манастира "Св. Неделя" свидетелствуват за едно високо национално самочувствие и борчески дух на зографите-българи и дарители. Изографисаните 155 сцени и образи са една истинска стенописна галерия с богати и целенасочени патриотични внушения. Силното земетресение през 1928 г. поврежда съборният храм и стенописите му. Куполът на църквата е възстановен от Николай Евров през 1930 г. Иконостасът е от простия тип олтарни прегради и без особени художествени качества. В храма можете да се види най-голямата светиня на манастира – икона с чудотворно изображение на Божията Майка. Поставена е вдясно от южния вход. Нарисувана е така, че погледът й винаги следва богомолците. Многобройните посетители, идвайки в манастира, споделят, че изпитват странни усещания в църквата „Света Неделя" с чудотворната ѝ икона. Извън манастирския комплекс, недалеч от северната порта се намира аязмото. Над него през 1870 г. е построен параклис, който също е изографисан от Георги Данчов. Тук е повторена сцената с покръстването на княз Борис I Михаил.



Гласувай:
2
0




Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: nelipetrova86
Категория: Регионални
Прочетен: 1241
Постинги: 1
Коментари: 0
Гласове: 3
Архив
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930